Традиционна българска мишена за стрелба с лък "Змееборец"

Подробнее о видео

Както е добре известно, стрелбата с лък е най-значимото средновековно войнско изкуство на конните народи от Евразийския материк, в това число и на българите, които основават държавата ни края на VII век от н.е. Тяхното умение е описано още през VI век в ,,Стратегика“ на император Маврикий и три века по-късно в ,,Тактика“ на Лъв VI Философ, които казват: ,,Въоръжени са с ризници, мечове и дълги копия, така че повечето носят в битките двойно въоръжение. На раменете си носят копията, а лъковете държат в ръцете си, като си служат с едните или с другите според случая, който им се предостави. Въоръжени са не само те, но и предните части на конете на знатните са покрити отпред с желязо или с плъст.... Те грижливо се обучават да хвърлят стрели яздейки кон….Когато са преследвани те надвиват главно с лъковете си.. Те отделят особено внимание на обучението в стрелба с лък от гърба на препускащ кон.”