Скачайте изображение (превью) выбрав качество

320x180 480x360 640x480 1280x720

Десетки, може би стотици хиляди българи, всяка година посещават Александруполис. Те дори не знаят, старото наименование на града - Дедеагач. По-тъжното е, че те не знаят и за славното и драматично българско минало не само на града, а и на собствените си предци. Огромната част от често посещаващите Дедеагач са от близките до гръцката граница райони. А, те са населени предимно с бежанци от Беломорска Тракия. Екип на БГНЕС умишлено засне нощен Дедеагач, за да покаже заличените следи от блясъка на българското културно и историческо минало в града. Тук е извършен не само етнически, но и културен и политически геноцид. Хиляди българи палят свещи и се възхищават на най-големия храм в Дедеагач "Св. Елефтериос", без дори и да предполагат, че този християнски шедьовър е дело на местните българи. Те трудно могат да проумеят, че църквата е основана през 1892 година като храм „Св. св. Кирил и Методий“. През 1952 година тук са заличени и последните следи - всички стенописи "са реставрирани" - както пише на една от плочите вътре в църквата. Но, истинската дума е: християнско кощунство. В името на коя вяра, на кое православие, заличаваш вярата и саможертвата на местните християни? В централната част на Дедеагач, на ъгъла на улиците Мазараки и Константин Палеолог, се намира една от най-красивите градинки в града. Тук младежи се събират да играят, да пеят и да се веселят. Така е почти през цялата година. Така и е през тази есенна вечер. Чуват се детски красяци и смях. Изневиделица някой минава със скутера покрай теб, а друг с тротинетка. Обръщат се усмихнати и с известна доза на удовлетворение те поглеждат право в очите, за да ти кажат: просто минах, не се страхувай - няма да те да те ударя. И докато погледите ни се кръстосват изведнъж се чува камбанен звън. Все едно иска да ни каже: Българи, този малък площад е свято кътче за Вас. Вдигаме поглед. Пред нас гордо се издига от лявата страна славната българска гимназия в Дедеагач. Тя обучава хиляди български младежи между 1912 и 1920 г., и в периода 1941 - 1944 г.. От другата страна, срещу гимназията, е едно от българските начални училища в Дедеагач. И двете сгради са в отлично състояние. Над век след построяването им те стоят гордо, а духът на хилядите обучени българчета страда при всеки камбанен звън. Нито на площада, нито върху сградите, нито в парка - няма и буква за миналото на гимназията, за началното училище. Така както няма и помен от родната къща на Гоце Делчев в Кукуш или пък в село Баница, Серско където пада убит през май 1903 г. Така както няма дори и един камък за хилядите избити българи на остров Трикери. Защо е така? Кой се страхува от миналото? Какво престъпление са извършили българските учители и свещеници? Престъпление ли е да си образован и вярващ? Не, не е престъпление и никога никъде по света няма да бъде. Целта е да се заличат следите от извършения геноцид над българите. Без да се омаловажава петвековното турско робство, днес на километри на входа в Одрин на видими места има табели за българските църкви. Така е и в Истанбул за българската екзархия и храма "Св. Стефан", по-известен като "Желязната църква". А в православна Гърция не се допуска дори запалването на свещ в Баница. Десетки са примерите за задържани обикновени българи, които на 4-ти май искат да сведат глава пред един от апостолите. И през последните години има безуспешни инициативи за поставянето на плоча в Баница. По силата на чл. 48 от Договора за мир, сключен в Ньой на 27 ноември 1919 г., на България се осигурява излаз на Егейско море - нещо, което никога не е изпълнено. Днес местните се радват на хилядите български туристи, и би било "и християнско и православно" общинските власти да посочат местата на българското минало. Това не е престъпление срещу гръцката държава. Това ще бъде истински европейски жест към България. I БГНЕС

Чтобы скачать видео "Как съвременна Гърция заличи български църкви, гимназии и училица в Дедагач/Александруполис" передвинте ползунок вправо